В началото на годината ремонтираха плажа. Всъщност трудно можеше да се каже, че е нещо сериозно. По-скоро обновяваха мидените черупки и пресяваха пясъка от спомени. Верни помощници на хората в тази отговорна дейност бяха две машини за почистване от механични отпадъци, но едната не работеше. Другата пък пощеше и фризираше леко плажа. Морето почти не го пипаха, освен ако не беше направило прекалено много непредвидени заливчета. По този повод един от отговорниците за дейността по почистването казваше: „Морето да си знае границите! Щото и моето търпение си има граници, мълча, мълча, ама като замахна...”. Клатеше глава и думите му увисваха в студения февруарски въздух.
През бавно отиващата си зима морето не си беше позволило да своеволничи и отговорникът нямаше какво толкова да замахва и да клати заканително глава. В следобедния здрач се открояваше простора.
На фона на бензиновите изпарения от почистващата машина в този късен февруарски следобед се виждаха и единствените посетители на плажа, които се наслаждаваха на чистия въздух и спокойното море. Те бяха възрастна шведска двойка, предпочела зимното спокойствие пред лятната досада от хиляди хора. Старецът се подпираше стабилно на лакирания си дървен бастун от шведски бор, а неговата достолепна съпруга зиморничаво се увиваше с дебел вълнен шал и даваше вид, че много ѝ е студено. Докато се разхождаха и двамата си мислеха дали и догодина ще са сред живите, за да повторят тази хубава зимна почивка на юг. Когато стигнаха водата мъжът се спря, потопи бастуна си в нея и се замисли за свои неща – пари, млади жени и изкуствени зъби, но жена му бързо го извади от унеса с нежен укор:
- Недей така! Ще настинеш. Водата сигурно е ледена. - каза тя. Отдавна бе приела бастуна като част от тялото на съпруга си и затова не усети адекватно ситуацията.
- Ха! Аз не настинах в горите над полярния кръг, та... - но не успя да завърши изречението си, защото жена му се разсмя - гърлено, дълбоко, по женски...по шведски.
В главата на стария швед проблесна мисъл. Докато той е мръзнел като секач в дълбокия север, за да изкара някоя друга крона в повече, жена му се е забавлявала с любовника си, който вероятно е пътувал на север само при завръщане от почивка в някоя топла част на света. Разменяли са си топлина, ласки и нежни думи. Сега, след толкова години той разбра какви ги е вършила в негово отсъствие. Стана му обидно, заля го омраза, поиска да си отмъсти някак. Реши да удари невярната си жена с бастуна и го измъкна от мокрия пясък, при което се чу едно неопределено “шляк” от каучуковия наконечник. Но как да удариш някого с бастуна, на който се подпираш?
Старецът възстанови опората си и се за замисли отново. Вгледа се в жена си и видя тлъстите бръчки по шията й, под палтото и роклята, под пластовете бельо се открои меката, отпусната кожа, увисналите, сухи гърди изплуваха в съзнанието му, усети миризмата на старост и... си представи как онзи, любовникът, е държал в ръцете си сегашното й тяло. Така постепенно обидата премина и старият швед възстанови душевното си спокойствие. Дори му стана малко по-весело от преди. Защо ли изобщо си направи труда да ревнува?
А ремонтът на плажа продължаваше. Всъщност то не беше точно ремонт, но този въпрос вече беше уточнен. Отново се усещаше натрапчивия аромат на бензинови изпарения. Някъде в недрата на почистващата машина седеше човекът. Още осем декара и си тръгваше. Близкият край на работния ден го накара да забърза. Във вътрешността на машината още по-отчетливо започнаха да се чуват шумовете – скелети на птици, капачки от плажно мляко, спукани и изоставени гумени възглавнички, миди, найлонови торбички, спомени за топлина и любов - всичко се превръщаше в едно и скърцаше като пясък между зъбите. Осем декара, прибиране на почистващата машина, последния автобус. Това оставаше.
Слънцето се забули и изчезна. През февруари край морето то изчезва, а не залязва. Шведската двойка отдавна се беше прибрала в топлия хотел. Гларусите и шамандурите се бяха скрили в тъмнината с очакване за новия ден, който ги приближаваше до лятото.
Падаше нощ и всички заспиваха.
Няма коментари:
Публикуване на коментар