Играта на Ендър - неизбежни сравнения между книгата и филма

    Подхванах „Играта на Ендър“ малко на шега. Бях убеден, че няма да ми хареса, затова започнах с нагласата да изчета десетина страници и да я захвърля. След десет страници забравих за намерението си. Един следобед се превърна в четене до 3 сутринта, а в края на следващия ден книгата беше прочетена. Дълго време след това умувах над разни въпросчета, които ми се оформиха в главата, а мой приятел твърдеше, че и наскоро появилия се филм също не е никак лош.

   Признавам си, че авторът Орсън Скот Кард не ми говореше нищо до момента, в който не разбрах за съществуването му от корицата на „Играта на Ендър“. Не бях чел нищо негово, не бях чувал нищо за него. После се поразрових и попаднах на личния му сайт, оказа се, че Ендър не е самотен в една единствена игра и тепърва ми предстои да прочета и другите книги, свързани с него. Началото е обещаващо.

   Споменах за едни въпросчета, на които смятам, че си дадох отговори, и се престраших да изгледам филма. Неизбежното сравнение и този път, както в повечето сравнения между книгата и филмовия ѝ вариант, натежа в полза на книгата.

   Ендър е хлапе, на което му е отредено в близкото бъдеще да спаси Земята от второ нашествие на извънземна цивилизация. Появата на Eндър е специална, защото е трето дете във време с ограничение на раждаемостта, дошло на бял свят с благословията на флота, търсещ новия водач на земните армии. Въпреки че е Третак, както презрително бива наречен Ендър, той показва огромни заложби, и бързо е преместен в Командирското училище, където Мейзър Ракъм, героят от първата война с бъгърите, оформя момчето като истински лидер.

   Основният сюжет в книгата и филма доста се припокрива. Но във филма са пренебрегнати толкова подробности, че в един момент се чудех закъде толкова много се е разбързал този режисьор, защо подминава очевадно важни събития и случки, защо някои много ангажиращи послания на автора са оставени встрани? Отговорът ми се оформи почти в момента, в който си зададох и въпроса – за да може филмът да е атрактивен, лесносмилаем, ефектен и неизискващ много задълбочаване. Целевата му група е съвсем различна от тази на книгата. Този филм е направен, за да спечели пари, а посланията му са силно ограничени, за разлика от тези на книгата, но, слава богу, има ги.

   Главните действащи лица са сведени до абсолютния минимум в холивудската продукция, за разлика от книгата, където броят на персонажите е много по-разгърнат, а изграждането им е много по-пълноценно. Необяснимо ми е защо режисьорът на филма е избрал деца с по пет-шест години по-големи от тези, които е описал Орсън Кард в книгата си. Ендър влиза във военното училище на седем години, а филмовият образ е поне на дванайсет. Но това не е болка за умиране. Всъщност голямата ми болка е, че режисьорът на филма е пренебрегнал важни послания на книгата, пренебрегнал е комуникацията между братът и сестрата на Ендър, които имат основно място в книгата и които се надявам в другите книги от поредицата да открия отново. Не мога да простя и факта, че е изрязан краят на книгата, в който съвсем невинно след като е отстранен по-големият враг, на Земята, разделена на два лагера, си спретват една войничка за преразпределяне на благата, а Ендър Уигин изчезва и се превръща в Говорителя на мъртвите, който разкрива истинската причина за войната с бъгърите.

   Оценявам обаче старанието на Гавин Худ, режисьорът, който досега отнесе доста критики, да запази едно от най-важните послания на книгата и във филма – не е задължително да унищожим всичко, което не разбираме. За нас, хората, различното е лошо, нещо извън установените от някого, някъде правила, е недопустимо. Освен този, Кард засяга и редица други морални въпроси в книгата си, които са пропуснати във филма. И въпреки че бях доста суров към кинолентата, струва си да се гледа. Дори се надявам да има продължение.

   Накрая искам да спомена колко добро впечатление ми остави Ейса Бътърфилд, момчето, което изпълнява ролята на Ендър във филма. Без значение, че е много по-голям от оригиналния образ в книгата, този млад актьор се справи великолепно във всяко едно отношение. Естествено титаните Харисън Форд и Бен Кингсли също доста помогнаха за продажбите на филма.

   Накратко, филмът е добър, книгата е велика.