Тази година баща ми става на 62. Когато бях малко момче, този мой баща се опитваше да ми набие в главата някои ценности като морал, родолюбие, честност, почтеност и най-вече непримиримост на всяка цена да отстоявам това, в което вярвам. Не можех да го разбера тогава, но го разбирам сега и, слава Богу, мога да му го кажа.
През 1952 г., освен че се е родил баща ми, режисьорът Дако Даковски се осмелява да заснеме историята на един роман, който стои в съзнанието на много поколения българи – „Под игото“, и пуска филм с едноименно заглавие. До ден днешен единствен Дако си стои самотник на българския режисьорски небосклон в това отношение. Не знам защо толкова се плашат българските „кинаджии“ и не използват съвременните технически средства, за да пресъздадат книга, която включва всички онези неща, на които ме учеше родителят ми преди години. И предвид времето, в което живеем, мисля, че имаме крещяща нужда от един такъв филм. Не че продукцията отпреди шейсет и две години е лоша, напротив - чудесена е, но забелязвам, че съвременните граждани на държавата никак не я разбират. И не само това, не искат да се опитат да я разбират. За четенето на книгата пък изобщо не искам да споменавам. Там положението е още по-трагично.
Та... мисълта ми е, че ако българските режиьори се престрашат да заснемат нов вариант на „Под игото“, но не така че да усвоят едни пари, а да направят нещо стойностно, което да излезе извън средите на десетте човека, които се хранят от киноцентъра, може би ще предизвикат и интереса на хиляди млади хора към тази изключителна книга на Вазов. Ще предизвикат, може би, едно ново възраждане на мисълта и истинските ценности. А може би ще се върнем на един познат рефрен, който гласи – „А дано, ама надали!“... кой знае?! Бандата „ъндърграунд“ творци, които се чудят какви идиотии да заснемат, и си стоят на сянка „Под прикритие“, да вземе да се стегне, да потърси финансиране и да реализира проект с нескромната идея да заснеме нов поглед на „Под игото“. А фабулата може да бъде развита доста динамично. Забелязвам, че в последните години холивудските сценаристи са толкова оригинални, че се скъсаха да претворяват сюжети от древногръцката митология, историйки за вампири, върколаци и демони. Не си пънат главиците да измислят някой оригинален сценарий – в това няма пари, но в претворяването на митове и исторически факти има, само да се намерят добри продуценти, които да намерят паричките.
Затова, уважаеми родни кинодейци, не се ослушвайте, ами запрятайте ръкавите и преровете българската литература, история и традиции. Има какво да се покаже от тях. Направете българското кино близко до хората, каквото за малко беше преди началото на т.нар. преход! Използвайте социалните му функции, за да събудите интереса, и го направете гледаемо... и защо да не започнете с „Под игото“?! А ако все пак някой е пропуснал класиката, моля... има я в ютуб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар