Пак ще се срещнем след 10 години... с Хобит.

   Името на тази популярна песен отеква в главата ми, а аз си мисля кога отминаха десет години от „Завръщането на краля“. 

   Когато чух, че Питър Джаксън е решил да екранизира и „Хобит“, честно казано, изтръпнах. Загризаха ме съмненията на принципа, че трудно се достига нивото от първия опит, а още по-трудно се подобрява. Няма да крия, почитател съм на Толкин и винаги съм си представял по определен начин и Властелинът, и Хобит. А знаем, че фантазията е най-добрият режисьор, защото няма нито нужда от каскадьори и скъпи специални ефекти, нито от многомилионен бюджет. Няма го и напрежението от задължителните продажби, защото киното отдавна се е превърнало в бизнес, където провалите не се прощават. Царица-парица владее и Средната земя.

   1.януари.2013 г. 21.30 ч. Кино. Кое кино ли? То само едно остана? Билети за „Неочаквано пътешествие“. Кълбо нерви. Дали е успял проклетият режисьор? Нямам сили нито за пуканки, нито за бира, само бутилка вода и чифт очила за 3D. Очакват ме повече от два часа. Минава полунощ, не помня точно колко беше часът, отдалечавам се от киносалона. Замаян, със зачервени очи, уморен. Но доволен. Не съм в еуфория, не ме разбирайте погрешно, не съм дори в много добро настроение, но успокоен, че филмът не е провал, че има шанс някой да хареса историята и да види истинския ѝ вид в книгата. Дори няколко деца около мен коментират, че може да опитат този анахронизъм, наречен четене от книжно тяло. Да, определно мога да кажа, че имам надежда.

   1.януари.2014 г. 21.30 ч. Кино. Билети за „Пущинакът на Смог“. Няма нерви. Режисьорът е успял година по-рано и никак не вярвам, че след сравнително успешната първа част от тази трилогия, ще има някаква издънка. Чифт очила, бутилка вода и някакво шоколадово десертче. Очакват ме спокойни почти три часа. Малко преди първия час след полунощ пуша цигара, говоря си с приятели за нещо съвсем различно от филма и си мисля, че 3D прожекциите не ми понасят, може би имат пръст в тая работа и титулярните ми очила с диоптри. Драконът беше чудесен, макар и много да напомняше на онзи Шон-Конъровия Драко от „Сърцето на дракона“.

  1.януари.2015 г. У дома. Някакъв видеоплеър в лаптопа и зареден за гледане „Дотам и обратно“. Пуканки.

   И в последните два реда искам да кажа, че тандемът Мартин Фриймън/Бенедикт Къмбърбач предпочитам да гледам в сериала „Шерлок“.