В разгара на лятото имам рожден ден, та се случва да получавам подаръци. Тази година денят Х наближава и това ми напомни, че преди няколко години моя братовчедка поискала да ми вземе нещо и знаейки колко обичам книгите, купила ми една, мога да се обзаложа случайно попаднала ѝ (не съм я питал, но съм ѝ благодарен). Така при мен се озова „Пътешествия с Херодот” на Ришард Капушчински. Признавам си откровено, че погледнах много скептично на заглавието, а още по-скептичен станах, когато открих правописна грешка на задната корица. Изтъкани сме от предразсъдъци...
Вие четете ли в тоалетната? Аз да. Дори мисля, че това е най-смисленото нещо, което може да се прави, докато се подчиняваме на големите повиквания на природата. Необходимо условие е обаче, да сте седнали, в противен случай трябват здрави крака. Но да не се отклоняваме прекалено в темата. Та в тоалетната, на рафта с книги (да, имам си рафт с книги в тоалетната и не мисля, че е извратено) открих след повече от година книгата на Капушчински и по стечение на обстоятелствата беше единствената от оставените там, която не бях чел. Преодолях тежката си антипатия към правописната грешка на задната корица, за която вече споменах, и се зачетох. След два часа излязох с изтръпнали крака, след два дни „Пътешествия с Херодот” бе прочетена, след два месеца всички заглавия на този велик поляк, до които успях да се докопам, бяха отметнати и добавени към списъка с четива, които ще препоръчвам горещо. Психология, философия, история, пречупени през погледа на талантлив разказвач.
Все пак, кой е Ришард Капушчински?
Роден една година след баба ми в градче на име Пинск, днешен Беларус, съзнателното му детство преминава през люлката на Втората световна война, а въпросите се нижат един след друг. Същите тези въпроси най-вероятно го довеждат до залите на Варшавския унивеситет в следвоенните години, където започва с полска филология, преминава през специалност история, а в края на следването си излиза и с документ за журналист. Четейки книгите му, твърдя, че е трябвало да му връчат и някоя бележчица от специалност психология. За него се твърди, че е поет, писател, публицист и фотограф, на много места може да се прочете, че е световно известен, най-вече като журналист, особено заради репортажите му от горещите точки на света (Азия, Латинска Америка, Африка, Европа…) – през 60-те и 70-те години отразява 27 революции и преврата. Книгите му са преведени на повече от трийсет езика. Малко е, както се твърдеше в една реклама, която въртяха доскоро по телевизиите, защото докато си ги четях, идеше ми да хвана един от ония маркери за подчертаване и да си отбелязвам, записах си в тефтер повече от петдесет страници с цитати.
Прочетох обаче коментари за Ришард Капушчински, че бил агент на полската ДС, както и да се казва тя всъщност, та си казах, че поляците понякога много приличат на нас - не гледат какво е оставил човека след себе си, а търсят призраци в гардероба. Но нека вмъкна малко суха информация в текста си.
Капушчински отразява полски събития до 1962, когато е назначен в ПАП (полската информационна агенция) като единствения (?!) ѝ кореспондент за чужбина, от 1969 е кореспондент за Южна Америка; отразява събитията в 50 страни между 1959 и 1981 г. Почти 30 години работи за ПАП и различни полския издания. Бил е на 12 фронта, 4 пъти е осъждан на разстрел. След 1981 е писател на свободна практика. Посетил е 100 страни по света. Автор на 19 книги. Може би най-известните от тях са „Футболната война“(1976), която разказва за военния конфликт между Хондурас и Ел Салвадор през 1969 г.; „Императорът“ (1978), в която разказва за упадъка на странния режим на Хайле Селасие в Етиопия; „Шахиншахът“ (1982) – за падането на последния шах на Иран, Мохамед Реза Пахлави; и „Империята“ (1993) – за разпада на Съветския съюз.
И тъй, обикаляйки от държава на държава, наблюдавайки, обмисляйки действията на хората като единици, ръководители, случайно попаднали участници в драматични събития, Капушчински създава своите неповторими истории, които някои хора определят като репортерски есета. Той описва широкия свят, все пак е бил в над 100 държави, не през погледа на авторитет и историк, а през погледа на обикновения човек.
Писател по душа, името на полския журналист и репортер, дълги години е било спрягано за Нобелова награда за литература, но така и не я дочаква, в началото на 2007 г. се пресели в може би по-добър свят, но той е получил една много по-важна награда – признанието на полския народ и на целия свят за стотиците си репортажи, есета, бележки и книги, които да са начало на ново литературно течение, което използва достъпен ежедневен език, за да достигне до всеки читател. През 1976 г. написва първата си книга за Ангола „Още един живот“, в която задава стандарта си, на който не изневерява до последно – оставя фактите да служат за фон на неговата лична история, която преживява във всяко едно историческо събитие, на което е бил свидетел.
И последно – книгите му не се намират лесно в превод на български, а и не всички са преведени, но това ги направи още по-сладки, когато все пак успях да ги открия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар